Когато един недвижим имот е собственост на две или повече лица, всеки от съсобствениците по принцип има право да поиска прекратяване на съсобствеността чрез делба. Това право съществува независимо от начина, по който е възникнала съсобствеността – например чрез покупко-продажба, дарение, наследяване, придобивна давност или друго правно основание. Делбата може да бъде извършена доброволно, когато съсобствениците постигнат съгласие, или по съдебен ред, когато такова съгласие не може да бъде постигнато.
В случай, че две лица притежават например по 1/2 идеална част от един недвижим имот, това не означава, че всеки от тях притежава конкретно определена физическа част от имота. Всеки съсобственик притежава идеална част от целия имот. Идеалната част не е обособена с конкретни граници. Тя представлява част от правото на собственост върху целия имот. Това е различно от реално обособената част от недвижим имот, която има самостоятелни граници и характеристики.
Всеки съсобственик има право да използва общия имот съобразно неговото предназначение, но по начин, който не пречи на останалите съсобственици да упражняват своите права. Когато между съсобствениците възникне спор относно управлението и ползването на имота, законът предвижда механизми за разрешаване на този спор. При определени предпоставки въпросът може да бъде поставен пред районния съд по местонахождението на имота. Важно е да се направи разлика между ползване на имота и собственост върху имота.
Съсобствениците могат да се споразумеят кой ще използва определени помещения или части от имота. Подобно споразумение обаче урежда начина на ползване и само по себе си не прекратява съсобствеността.
В практиката често възниква ситуация, при която един от съсобствениците използва имота, а останалите не могат реално да го ползват. При определени условия съсобственикът, който е лишен от възможността да използва общата вещ, може да има право на обезщетение от съсобственика, който я ползва. Важно е да се има предвид, че за възникването на това право има значение отправянето на писмено искане за обезщетение.
Затова при спор относно ползването на общ недвижим имот е важно да бъдат установени конкретните факти - кой използва имота, по какъв начин, има ли отправена писмена покана и какви са правата на всеки от съсобствениците.
Делбата е способ за прекратяване на съсобствеността. При нейното извършване се цели всеки съсобственик да получи самостоятелно право върху определен дял от общото имущество или съответната парична равностойност, когато реалното разделяне на имота не е възможно. Всеки съсобственик по принцип може да поиска делба, независимо от това дали останалите са съгласни.
Делбата може да бъде: доброволна – когато всички съсобственици постигнат съгласие; съдебна – когато между тях няма съгласие.
Не всеки недвижим имот може да бъде разделен физически между съсобствениците. При преценката дали един имот може да бъде реално поделен трябва да се съобразят изискванията на действащото законодателство според вида и предназначението на имота. Могат да имат значение различни обстоятелства, включително площта и характеристиките на имота, неговото предназначение, достъпът до новообразуваните имоти, устройствените изисквания, кадастралният статут и възможността за обособяване на самостоятелни обекти.
При делба на жилище трябва да се провери дали след разделянето могат да бъдат обособени самостоятелни жилищни обекти, отговарящи на законовите изисквания. Поради това възможността за реална делба не може да бъде преценена единствено въз основа на размера на идеалните части на съсобствениците.
Доброволна делба на съсобствен имот. Доброволната делба е възможна, когато всички съсобственици са съгласни със начина, по който ще бъде прекратена съсобствеността. При недвижими имоти договорът за доброволна делба се извършва при спазване на предвидената от закона форма. В договора се определя какво получава всеки от съсобствениците след прекратяване на съсобствеността.
След извършването на делбата съответният акт подлежи на вписване по предвидения в закона ред. Доброволната делба може да бъде подходящ вариант, когато съсобствениците са постигнали съгласие и има възможност спорът да бъде разрешен без съдебно производство.
Когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие, всеки от тях може да поиска делба по съдебен ред. Съдебната делба има за цел да прекрати съсобствеността независимо от волята на останалите съсобственици. Производството се развива по специален ред и по принцип преминава през две основни фази.
Първа фаза - допускане на делбата
В първата фаза съдът установява между кои лица следва да се извърши делбата, кои имоти подлежат на делба и какви са правата на отделните съсобственици. Съдът се произнася и относно квотите, при които ще бъде извършена делбата. След влизане в сила на решението за допускане на делбата производството преминава към следващия етап.
Втора фаза- извършване на делбата
Във втората фаза се предприемат действията, необходими за фактическото прекратяване на съсобствеността. Когато имотът е реално поделяем, се изготвя проект за разделяне на имота, като при необходимост се назначава вещо лице. След като бъдат определени отделните дялове, те се разпределят между съсобствениците. Когато страните не постигнат съгласие относно разпределението, законът предвижда специален ред за определяне на дяловете.
Възможно е конкретният недвижим имот да не може да бъде разделен физически между съсобствениците. В тези случаи законът предвижда различни възможности в зависимост от вида на имота и конкретните обстоятелства. При наличие на законовите предпоставки неподеляем имот може да бъде поставен в дял на един от съсобствениците, като правата на останалите бъдат уравнени с друг имот или с парична сума. Когато възлагането не е възможно, законът предвижда и възможност имотът да бъде изнесен на публична продан. Получената от продажбата сума се разпределя между съсобствениците съобразно правата им.
При делба е необходимо да бъдат обхванати всички лица, които притежават права върху имота и чието участие е необходимо за надлежното приключване на делбеното производство. Това е от особено значение, тъй като целта на делбата е да прекрати съществуващата съсобственост и да уреди правата на всички съсобственици. Пропускането на съсобственик може да доведе до сериозни правни последици и необходимост от последващи действия за защита на правата му.
На практика между съсобствениците могат да възникнат различни спорове, свързани с размера на идеалните части, начина на ползване на имота, обезщетението за ползване, възможността за реално разделяне, стойността на имота, наследствените права, претенциите между съсобствениците, възлагането на неподеляем имот, публичната продан, както и наличието на строителни или кадастрални проблеми.
Поради това преди предприемане на делба е важно да бъдат прегледани документите за собственост и да се направи оценка на конкретната правна и фактическа ситуация.
Когато съсобствениците могат да постигнат съгласие, доброволната делба може да позволи прекратяване на съсобствеността без съдебен спор. При липса на съгласие, съдебната делба е предвиденият от закона ред, чрез който един съсобственик може да поиска прекратяване на съсобствеността. Кой вариант е подходящ зависи от конкретния имот, документите за собственост, броя на съсобствениците, размера на техните права и възможността имотът да бъде реално разделен.
Делбата на недвижим имот често поставя едновременно въпроси от областта на вещното, наследственото, кадастралното и процесуалното право. Затова преди предприемане на конкретни действия е важно да бъдат анализирани документите за собственост, правата на съсобствениците и възможните начини за прекратяване на съсобствеността. Екипът на Estates Consult - юридически отдел може да окаже съдействие при анализ на конкретния казус, преглед на документите за собственост, преценка на възможностите за доброволна или съдебна делба и подготовка за необходимите правни действия.
Всеки случай на съсобственост има свои особености и конкретната правна оценка следва да бъде направена въз основа на документите и обстоятелствата по случая