При наследяване имуществото се разпределя между наследниците, което понякога води до спорове, особено при недвижимите имоти. Важно е наследниците да познават правата си и възможностите за прекратяване на съсобствеността. Затова в този ред на мисли в настоящата статия ще разгледаме основните възможности за подялба на наследствен недвижим имот -чрез доброволна делба, съдебна делба или чрез други способи за прекратяване на съсобствеността.
Наследствен е недвижимият имот, който е принадлежал на наследодателя към момента на неговата смърт и е част от наследството. Такъв имот може да бъде апартамент, къща, сграда, търговски обект, поземлен имот, парцел, земеделска земя и други недвижими имоти. Наследството може да включва и идеална част от недвижим имот, когато наследодателят е притежавал само определена част от него. Например, ако наследодателят е притежавал 1/2 идеална част от имот, именно тази част може да бъде включена в наследството. Преди да бъде предприета процедура по делба, е необходимо да се изяснят собствеността върху имота, наследниците, техните права и размерът на наследствените им дялове.
Определяне на наследниците. Наследници са лицата, към които преминава наследството след смъртта на наследодателя. Наследяването може да бъде по закон или по завещание. При наследяването по закон кръгът на наследниците и размерът на техните дялове се определят от Закона за наследството. Удостоверението за наследници е основният документ, чрез който се установява кръгът на наследниците. В него се посочват лицата, които имат наследствени права съобразно данните за семейните и родствените връзки на починалия. Важно е да се има предвид, че правото да бъдеш призован към наследяване и придобиването на наследството са различни въпроси. В определени случаи е необходимо наследството да бъде прието, за да възникнат последиците от приемането му.
Определяне на наследствените квоти. Една от най-важните стъпки преди извършването на делбата е да се установи каква част от имота принадлежи на всеки наследник. Размерът на наследствените квоти зависи от конкретната семейна и наследствена ситуация – например дали наследодателят е оставил деца, съпруг, родители, братя и сестри, други роднини или завещание. Законът определя различни редове наследници.
- възходящите на наследодателя от втора и по-горна степен;
- братята и сестрите на наследодателя;
- в определени случаи техните низходящи по право на заместване. В случай, че наследодателят е оставил само братя и сестри, те наследяват по равни части. Във връзка с наследяването на заедно братя и сестри и възходящи от втора или по-горна степен, дяловете им се определят съобразно правилата на Закона за наследството.
Преживял съпруг. Преживелият съпруг не се включва в отделен наследствен ред, а наследява заедно с определени наследници от първите три реда. Делът на преживелия съпруг при наследяване заедно с деца е равен на дела на всяко дете.При наследяване заедно с възходящи или с братя и сестри правилата за определяне на дела на преживелия съпруг са различни и зависят и от продължителността на брака.
Право на заместване. В определени случаи, когато наследник от по-близък ред е починал преди наследодателя, неговите низходящи могат да го заместят при наследяването. Например, ако дъщерята е починала преди своя баща, нейните деца могат да наследят дела, който би получила тя, ако беше жива към момента на откриване на наследството.
Също така наистина има значение начина, по който е придобит имотът. При определяне на наследствените квоти е важно да се установи как и кога наследодателят е придобил имота. Това е особено важно, когато наследодателят е бил женен. Съгласно чл. 22 от Семейния кодекс вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство или дарение, са лично имущество на съпруга, който ги е придобил. При имущество, придобито по време на брака в резултат на съвместен принос, може да е налице съпружеска имуществена общност. Поради това първо трябва да се установи каква част от имота е принадлежала на наследодателя към момента на смъртта му и едва след това да се определят наследствените квоти.
Следващата важна стъпка е да се провери дали някой от призованите към наследяване лица е направил отказ от наследство.Отказът от наследство има значение за определяне на дяловете на останалите наследници.Този отказ води до увеличаване на дяловете на останалите наследници съгласно правилата на Закона за наследството. Например, ако наследодателят е оставил съпруг и две деца и съпругът се е отказал от наследството, останалите наследници ще получат наследството при квоти, определени съобразно приложимите правила след отказа. Затова наличието на отказ от наследство трябва да бъде проверено преди да се пристъпи към делба.
Друга важна проверка е дали наследодателят е оставил завещание. Завещанието може да бъде нотариално или саморъчно и може да съдържа разпореждания относно имуществото на наследодателя. Завещателните разпореждания обаче не могат да накърняват запазената част на наследниците, които имат право на такава. При наличие на завещание се проверяват неговото съдържание и законосъобразност, а споровете относно действителността му могат да бъдат решени по съдебен ред.
След като се изяснят наследниците, квотите, собствеността и наличието на завещание или отказ от наследство, трябва да се избере подходящ начин за прекратяване на съсобствеността. Основните възможности са доброволна делба и съдебна делба.
Доброволната делба се извършва по взаимно съгласие между всички съсобственици. Важно е да се отбележи, че предмет на делбата са недвижими имоти, договорът трябва да бъде сключен в писмена форма с нотариално заверени подписи на съделителите. Страни по договора трябва да бъдат всички съсобственици на имота. При участие на недееспособни или отсъстващи лица законът предвижда допълнителни изисквания и необходимост от предварително разрешение от районния съд. Особено важно е всички лица, които имат права върху имота, да бъдат включени в делбата. Пропускането на съсобственик може да доведе до недействителност на делбата. Доброволната делба позволява на наследниците по взаимно съгласие да разпределят наследственото имущество помежду си. Всеки може да получи отделен имот или определен дял, а при необходимост разликите се уреждат чрез парично уравнение. Делбата трябва да бъде изготвена внимателно, тъй като при определени обстоятелства може да бъде оспорена по съдебен ред.
При липса на съгласие всеки наследник може да поиска съдебна делба, независимо от размера на притежавания от него дял. Всеки съсобственик може да поиска делба, когато са налице законовите предпоставки. Производството за съдебна делба започва с писмена молба до районния съд. При наследствена делба към молбата се представят документи, с които се установяват наследниците и наследствените имоти.
Съдебната делба обикновено преминава през две основни фази. Първа фаза – допускане на делбата. В първата фаза съдът разглежда въпросите:
кои лица участват в делбата;
кои имоти следва да бъдат включени;
какви са квотите на отделните съделители;
налице ли е съсобственост между страните.
Производството има за цел да установи между кои лица и относно кои имоти следва да се извърши делбата.
Втора фаза – извършване на делбата. След като решението за допускане на делбата влезе в сила, започва втората фаза. Тук се извършва самото разпределение на имуществото. Основният въпрос е дали имотът може да бъде реално разделен между съделителите. Когато имотът е поделяем. Това от своя страна позволява реално разделяне, се изготвя проект за разделяне на дяловете, като при необходимост съдът използва заключение на вещо лице. След това дяловете могат да бъдат разпределени между съделителите по реда, предвиден в закона. В определени случаи делбата може да бъде извършена и без теглене на жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий са невъзможни или много неудобни.
Когато имотът е неподеляем. Имотът не може да бъде разделен реално, законът предвижда различни възможности в зависимост от вида на имота и конкретните обстоятелства. Една от тях е имотът да бъде изнесен на публична продан. В такъв случай съделителите също могат да участват в проданта и да наддават за имота. При придобиване на имота от един съделител, останалите получават парично удовлетворяване, а при липса на желаещ имотът може да бъде продаден на трето лице.
Възлагане на неподеляемо жилище. В определени случаи неподеляемото жилище може да бъде възложено на един от съделителите, вместо да бъде продавано. Законът предвижда конкретни предпоставки за това. Например значение може да има обстоятелството дали съделителят е живял в жилището към момента на откриване на наследството и дали притежава друго жилище. Когато съдът възложи имота на един от съделителите, дяловете на останалите се уравняват, включително чрез парично плащане, когато това е необходимо. Искането за възлагане трябва да бъде направено в установения от закона срок. При парично уравнение законът предвижда срок за изплащане на сумата, както и последици при неизпълнение. Поради това възлагането на неподеляемо жилище трябва да се разглежда според конкретните факти и доказателства по делото.
Дори когато вече е започнало дело за съдебна делба, наследниците могат да постигнат споразумение и да приключат спора със съдебна спогодба. Това може да бъде практично решение, когато страните са готови да постигнат компромис относно начина, по който да бъде разпределена собствеността. Съдебната спогодба се одобрява от съда, когато отговаря на законовите изисквания.
Делбата не е единственият начин за прекратяване на съсобствеността върху наследствен имот. В зависимост от конкретната ситуация могат да бъдат разгледани и други варианти.
Продажба на имота от всички наследници. Всички наследници могат заедно да продадат имота на трето лице. След продажбата получената сума се разпределя между съсобствениците съобразно техните права и договореното между тях. Този вариант може да бъде подходящ, когато никой от наследниците не желае да запази имота.
Изкупуване на дяловете на останалите наследници. Един от наследниците може да придобие дяловете на останалите съсобственици, ако страните постигнат съгласие. По този начин той може да стане едноличен собственик на имота, а останалите наследници да получат договореното между страните възнаграждение.
Продажба на идеална част на трето лице. Всеки съсобственик по принцип може да се разпореди със своята идеална част. Когато съсобственик продава идеалната си част на трето лице, трябва да бъдат спазени изискванията на закона относно предложението към останалите съсобственици. При определени сделки и обстоятелства правилата могат да бъдат различни, поради което конкретната сделка следва да бъде преценена предварително. Възможни са и други способи за прехвърляне на права, включително дарение или замяна, когато са допустими според закона и конкретните обстоятелства.
Още повече! Делбата на наследствен недвижим имот може да бъде сравнително лесна, когато всички наследници са съгласни относно начина, по който да бъде прекратена съсобствеността. Когато обаче между наследниците съществува спор, е необходимо първо да се изяснят наследниците, техните квоти, собствеността върху имота, начинът на придобиването му, наличието на отказ от наследство или завещание и всички други относими обстоятелства. В зависимост от конкретната ситуация може да се избере доброволна делба, съдебна делба, продажба на имота, изкупуване на дяловете или друг допустим способ за прекратяване на съсобствеността. Най-подходящият вариант зависи от конкретния имот, броя на наследниците, техните наследствени квоти и отношенията между тях.
При възникване на въпроси или спор относно наследствен имот, доброволна или съдебна делба, нашият юридически отдел може да съдейства при изясняване на правата на наследниците, преглед на необходимите документи и предприемане на подходящите действия за защита на техните интереси.
Всеки случай има своите особености, поради което конкретните възможности следва да бъдат преценени съобразно обстоятелствата и документите, свързани с имота и наследството.